Женските хормони ли са диригентът на женското тяло?

„Наричат го ПМС, защото звучи далеч по-добре от предизвикано от естрогена маниакално биполярно разстройство със склонност към изблици на психопатичен гняв.“

– Неизвестен автор

Изпитвате раздразнителност, липса на енергия, наддаване на тегло, понижено либидо или някакво друго странно усещане, което с една дума можете да определите като „дискомфорт“? Склонни сте веднага да обвините хормоните си!

Да видим дали тези обвинения наистина имат почва или лежат на остарели схващания, че всички проблеми на жените се крият в буйните женски хормони.

Естествено, че женските полови хормони – естроген и прогестерон – имат значителен ефект върху здравословното състояние на жената, от половото съзряване и менструацията, през бременността до менопаузата. Но женското тяло произвежда и подлежи на действието на много други хормони, влияещи върху различни аспекти на здравето като настроение, енергия, тегло и много други физически и психически фактори.

„Естрогенът превръща вещиците в принцеси.“

Асоциираме естрогенът с деликатност, сантименталност, чувствителност и всякакви подобни женски качества, но какво най-точно прави този хормон?

Хормонът на съня намалява с напредването на възрастта

Естрогенът е отговорен за физическите промени през пубертета, които превръщат едно момиче в жена – нарастване на млечните жлези, пубисно и подмишнично окосмяване, начало на менструалния цикъл. Встрани от очевидната важност на естрогена за създаването на потомство, този хормон участва още в поддържане на холестероловите нива под контрол, подпомага костното здраве и влияе върху мозъка (вкл. настроението), кожата, сърцето и други тъкани в тялото.

Основният източник на естроген при жените са яйчниците, но надбъбречните жлези също произвеждат малко количества от хормона, както и мастната тъкан. Естрогенът се движи из тялото с кръвта, а нивата му се променят през месеца с пик в средата на менструалния цикъл и най-голям спад по време на менструация. При менопауза нивата на естрогена спадат.

Жените с твърде много естроген пък се оплакват от влошен ПМС, неракови образувания по гърдите и в матката, умора, депресивни или тревожни настроения, понижено либидо, менструални нарушения, изразяващи се в по-слабо или по-интензивно кървене, наддаване на тегло, жлъчни камъни.

Прогестеронът подготвя лигавицата на матката за приемане на оплоденото яйце. При липса на бременност, жълтото тяло изчезва, прогестероновите нива спадат и настъпва менструация. При бременност прогестеронът поддържа кръвоснабдяването на матката. Ето защо жените с ниски прогестеронови нива често имат нередовни менструални цикли или изпитват трудности със забременяването, а тези, които все пак успеят да заченат, са в повишен риск от аборт или преждевременно раждане. Пониженият естроген е отговорен за нарушенията на менструалния цикъл, кървенето по време на бременност и честите аборти.

Тъй като естрогенът и прогестеронът са свързани, ниските нива на прогестерон могат да доведат до повишаване на естрогена и да причинят съответно оплаквания по типа на завишен естроген – наддаване на тегло, понижено либидо, проблеми с жлъчния мехур.

Кога симптомите показват проблеми с щитовидната жлеза?

Главният полов хормон на мъжете, тестостеронът, играе важна роля в женското тяло.

Относително малки количество от този хормон се произвеждат в яйчниците и надбъбречните жлези и имат отношение към либидото, костната плътност и мускулната сила у жените.

Жени с твърде много тестостерон се оплакват от нередовни или липсващи менструации, засилено окосмяване, мъжки тип оплешивяване, акне, завишена мускулна маса, по-плътен глас. Може да страдат от безплодие или поликистозни яйчници.

В хода на менопаузата, когато яйчниците спират производството на естроген и прогестерон, тестостероновите нива също спадат, макар не така бързо, което се изразява в понижено либидо.

Всички хормони в тялото са важни, но има още една група, която изпъква по отношение на женското здраве, и това са хормоните на щитовидната жлеза.

Понижението им се среща доста често след 60 годишна възраст и разстройва баланса на химическите реакции в тялото. Макар в ранните фази рядко да причинява оплаквания, нелекуваният хипотиреоидизъм се свързва с редица здравословни проблеми като затлъстяване, безплодие, ставни и сърдечни нарушения.

Ниските нива на щитовидните хормони водят до сухота на кожата, наддаване на тегло, подпухналост, умора, повишена чувствителност към студ, мускулна слабост, завишен холестерол, болки и скованост в мускулите и ставите, нерегулярни менструации, изтъняване на косата, забавен пулс, депресия, отслабване на паметта.