Постоянно запушен нос - възможни причини и лечение

Назалната конгесия или усещането за запушен нос е един от най-честите симптоми. Това е преобладаващия симптом при заболявания на горните дихателни пътища като: алергичен и неалергичен ринит, риносинуит и назална полипоза. Назалната конгестия може също да окаже вторично въздействие върху параназалните синуси, ушите, гърлото, ларингеалната функция, а също така и да окаже влияние върху дишането с прояви като: главоболие, дразнене в гърлото и промяна в гласа, увреждане на слуха, намалено до липсващо обоняние, влошаване на вече съществуваща астма, хъркане, нарушение в качеството на съня, включително обструктивна сънна апнея. Основния патофизиологичен механизъм на назалната конгестия или запушен нос това е възпалението на носната лигавица, което води до намаление на размера на носните ходове и чувството за намален въздушен поток през тях.

Млечните продукти засилват сенната хрема

Алергичният ринит в световен мащаб се среща при 10 до 30% от възрастните и до 45% при децата. Като около 50% от пациентите изпитват симптоми за над 4 месеца /годишно, а запушването на носа е най-честият симптом. Другите симптоми при алергичен ринит са: сърбеж в носа, многократно кихане – сезонно и/или целогодишно, хрема понякога с усещане за стичане на секрет в гърлото, често придружени от сърбеж, сълзене и зачервяване на очите.

Традиционно алергичният ринит се категоризира на: сезонен /възниква по време на определен сезон/ и целогодишен /наличие на симптоми през цялата година/, но въпреки това не всички пациенти се вписват в тази класификация, поради различни климатични условия, поради което сега алергичният ринит се класифицира според продължителността на симптомите на инермитентен и персистиращ, и според тежеста на протичане на лека, умерена и тежка.

Причините за развитието на сезонния алергичен ринит са: полени от дървета, треви и плевели, а за целогодишния алергичен ринит са алергени от микрокърлежите в домашния прах, епидермални алергени от домашни животни, пух и пера, плесени.

Лечение на назалната конгестия при различните типове ринити:

При страдащия от „запушен нос“ трябва да се разграничи дали в основата на тези оплаквания е налична алергична генеза или не, което до голяма степен определя по-нататъшното поведение и подход към адекватно лечение.

При налични сезонни и/или целогодишни ринитни оплаквания е уместно след щателна анамнеза да се проведат съотвeтните кожно-алергични проби за потвърждение или изключване на алергична етиология.

При алергичен ринит е важно на първо място при вече установен алерген по възможност избягване на контакт с причинителя. Например при полиноза ограничаване на дейността на открито през активния поленов сезон, особенно в топло и сухо време и при наличието на вятър тъй като той спомага за разнасянето на полена. При алергия към микрокърлежите в домашния прах е важно да се проветрява леглото всеки ден, като не е уместно да се оправя веднага след ставане. Завивките и чаршафите да сеперат в гореща вода на не по-малко от 60^oС през 1-2 седмици. Да се намали броя на предметите събиращи прах и трудни за почистване. За съжаление тези мерки само няма да доведат до пълно излекуване, ако не се приемат редовно предписаните медикаменти.

Предпочитаните и ефективни медикаменти при алергичен ринит са:

П-ерорални антихистамини (таблетки, капки) като те повлияват кихането, ринореята и сърбежа, но не повлияват напълно назалната конгестия, поради което някои от тях са налични в комбинация с деконгестантната съставка (псевдоефедрин), те са с висока ефективност спрямо конгестията /използват се при лица над 12 годишна възраст/.

- Локални антихистамини под формата на назални спрейове водят до намаляване на всички симптоми, в това число и конгестията.

- Локални назалните деконгестанти (капки, спрей) водят до значимо и бързо подобрение на назалната обструкция, но не могат да осигурят дълготраен ефект, поради това, че имат само симптоматично действие, без да оказват влияние на причината за възникване на симптомите. За тях трябва да отбележим, че при по-продължително използване могат да имат обратен ефект и да доведат до развитието на т. нар. Медикаментозен ринит, поради което се препоръчват кратки курсове.

- Интраназалните кортикостероиди са средство на избор при болни, които не се повлияват от редовно приложение на антихистамини.

- Левкотриеновите рецепторни антагонисти са алтернатива на пероралните антихистамини за лечение на алергичния ринит, но имат по-слаб ефект в сравнение с приложението на интраназални кортикостероиди.

- Носни промивки помагат за ефективното механично очистване на назалните кухини от алергените

Алергия или вирус - как да ги разпознаем?

- При пациентите с доказан алергичен ринит, без контраиндикации и без добър контрол на оплакванията е показана алерген-специфична имунотерапия.

пом. фарм. Таня Стойнова, аптека Афиа Зорница