Състояния на кома и безсъзнание. Когато сънят е по-реален от реалността…

Две необичайни преживявания на съзнанието, които ще ви накарат да се замислите

Случвало ли ви се е да се събудите от сън, който е бил толкова истински, че ви се е искало никога да не се бяхте будили? Или пък да ви накара да се съмнявате в реалността?

Има някои сънища, които ни държат до края на деня, понякога и седмици. Бразилците го наричат „saudade“ или сън, който те поставя в състояние на огромна носталгия.
Ами ако сънят е бил толкова силен, че може да вкара човек в депресия, карайки го да се съмнява дали този сън не е по-реален от реалността? Такъв е случаят на хора, изживели друг живот, докато са били в кома или са преживели близък до смъртта инцидент, от който са се върнали с убеждението, че са открили доказателство за живот след смъртта или друга, паралелна реалност.

Подобни изживявания могат да добавят още объркване към и без това сложни екзистенциални въпроси от рода на „защо сме тук?“, „как сме се появили?“, „какво става след смъртта?“

Повтарящите се сънища значат много повече, отколкото може би предполагате

Темата е станала обект на много книги и филми, макар академиците често да отричат подобни изживявания, описвайки ги като халюцинации от анестезията или като продукт на интензивен и продължителен сън.

Сътресение и кома

По време на последния си семестър в колежа колежанин изпаднал в безсъзнание след като бил ударен по време на футболен мач от друг футболист с тегло три пъти по-голямо от неговото. Докато бил в безсъзнание, той срещнал жена, оженили се и преживял раждането на двете им деца. Всеки ден влизал в стаите на децата и прекарвал време с тях преди да тръгне за работа. Имал чудесна работа, прекрасна връзка със съпругата си и емоционални и детайлни спомени, свързани със семейството.

Един ден обаче забелязал, че една лампа в къщата му изглеждала някак странно. Той прекарал целия ден на дивана, наблюдавайки лампата и опитвайки се да разбере какво не е наред с тази лампа. Спрял да яде, да пие и да използва тоалетната. Съпругата му се притеснила и довела някого в къщата да поговори с него преди да заведе децата в дома на майка си, защото била толкова притеснена. Тогава той осъзнал, че лампата не е истинска, нито къщата, съпругата, децата. Изведнъж се събудил на фона на гласове, викове и полицай, който го местел в колата си, за да го заведе в болницата.

Били минали само минути, но в умът му се равнявали на цяло десетилетие живот. Следващите няколко години прекарал в депресия, опитвайки се да се справи със загубата на семейство, за което вярвал, че е истинско и страдайки по реалност, която била далеч по-приятна от тази, в която действителност живеел.

Истории на пациенти в кома

Предишната история може да бъде описана с медицинския термин „конфабулация“ – запълване на празнини в паметта с измислени или променени спомени без съзнателното намерение за заблуда.

Това определение не обяснява защо тези преживявания имат такова силно влияние върху реалността на даден човек и защо емоционалните последици от тях могат да бъдат толкова тежки. Може би защото те произлизат от най-дълбоките и скрити копнежи на човек за това какъв иска да бъде в живота или пък са спомени от предишни животи?

Има ли връзка между затлъстяването и загубата на памет?

Друг сходен сценарий сполетява англичанина А. К. След като бил блъснат от микробус, той прекарал три седмици в медикаментозна кома преди да се „завърне“ обратно със спомена, че е бил на път към вкъщи след успешно интервю, на което му била предложена работа като асистент на директора на МИ5 – английски тайни служби. Освен това вярвал, че жена му е бременна с близнаци и че имал тяхна снимка от ултразвук, която държал в книга. Спомнял си още, че преди да излезе от комата, той си комуникирал със съпругата си по Скайп, тъй като тя била на ваканция във Франция.

Тези спомени били толкова детайлни и ясни за А.К. Докторите обяснили, че той ги е сътворил на база на други събития, случващи се в живота му. Например негови приятели очаквали близнаци, а той самият искал да смени работата си и да започне да работи за правителството. Така мозъкът му свързвал спомени с подсъзнателни желания и проекции от живота му преди инцидента.

5 съвета за добър сън

Работите на Станислав Гроф във връзка с необикновените състояния на съзнанието и близки до смъртта преживявания са вероятно най-точни, що се касае до подобни изживявания. Той смята, че това са трансперсонални изживявания, надхвърлящи времево-пространствените ограничения, идентичност и его.

В тези необикновени състояния времето се променя. Миналото може да се слее с настоящето или да бъдат изживени събития от минал живот. В будно състояние единственото, което можем да изживеем, е настоящият момент, възприеман чрез сетивата ни, но в някои култури, които умеят да провокират екстатични състояния, човек може да прескача през времето и пространството все едно сменя телевизионните канали.