Цитрусовите плодове са известни с тяхната киселинност. Киселият вкус на плодовете зависи от определени структури в клетките на растението, наречени вакуоли, които са кисели поради съдържание на протони в тях. В повечето растения тези вакуоли са само леко по-кисели от останалата част на растението. Дълги години беше мистерия защо вакуолите на цитрусовите плодове са толкова кисели.
Отговорът дошъл след едно проучване върху далечни техни роднини – петуниите. Двама учени съпрузи от Амстердам открили, че мутирала версия на РН1 и РН5 гена може да промени цвета на растението чрез подкисляване на венчелистчетата му. Тези с по-кисели вакуоли са червеникави, а по-малко киселите – синкави. Посочените гени кодират ензими върху мембраната на вакуолите, които увеличават количеството на протоните в тях. Различни варианти на тези гени се откриват широко сред растенията, включително при такива без цветни венчелистчета, както и при растения без цвят като иглолистните. Широкото разпространение на тези гени навело на мисълта, че те може би имат и друга роля освен да определят цвета. Това накарало учените да проверят дали именно те не са отговорни за киселия вкус на цитрусите.
Учените изследвали най-киселия плод, за който могли да се сетят – лимона – и открили, че тези гени били изключително активни в лимони, портокали и помело, но не толкова активни в по-сладникавите варианти на цитруси.
Предишните опити за доказване на протеините, отговорни за киселия вкус на цитрусите, вероятно не са успели поради това, че тези молекули са вътре в клетъчните мембрани и трудно могат да бъдат пречистени и анализирани. Благодарение на последните открития, обаче, производителите ще могат да разберат вкуса на плодовете на бъдещата си продукция чрез ДНК анализ на разсадите.
.jpg)
