Диабет - как да го разпознаем?

Диабетът е заболяване, което се характеризира с високи нива на захар (глюкоза) в кръвта.  Глюкозата е енергиен източник за всички клетки в организма. За да могат, обаче, клетките да използват кръвната глюкоза, е нужен инсулин, който се произвежда от панкреаса. Когато в организма няма достътачно инсулин или той не работи правилно, клетките не могат да използват глюкозата, нейното количество в кръвта нараства и настъпва диабет.

Диабетът се разделя основно на два типа. Тип 1, познат в миналото като инсулинозависим диабет, се дължи на автоимунен процес, при който организмът атакува собствените инсулин-продуциращи клетки, в резултат на което те се разрушават и спират да произвеждат инсулин. Причините за това са неизвестни и няма мерки за превенция. Честотата му е едва 5-10% от всички случаи на диабет и обикновено се проявява в млада възраст. Тип 2, или инсулинонезависим диабет, се дължи на намалена продукция на инсулин или нарушения в неговото действие. Проявява се в по-късна възраст като често засяга хора с наднормено тегло или затлъстяване. За разлика от тип 1, около 50% от случаите на диабет тип 2 биха могли да бъдат предотвратени чрез здравословен начин на живот.
Известни са и други, специфични типове диабет: при заболявания на панкреаса, вследствие на приема на някои лекарства (напр. кортикостероиди) , при други ендокринни заболявания (хипертиреоидизъм, акромегалия и др.), при инфекции (вродена рубеола, цитомегаловирус), генетични дефекти в действието на инсулина, при генетични синдроми ( синдром на Даун, Клайнфелтър, Търнър и др). Особен вид диабет е този, който се диагностицира за първи път по време на бременност, т.нар. гестационен тип диабет.

Симптоми на диабет

Симптомите на диабета са сходни при всички типове и включват повишена жажда, често уриниране, загуба на тегло, лесна уморяемост, замъглено зрение, труднозарастващи рани, уро-генитални инфекци. Често, особено при диабет тип 2, симптомите са слабо изразени и човек разбира, че е болен едва след като са налице усложнения. Те се развиват постепенно и зависят от давността на заболяването и контрола на кръвната захар. Късните, бавноразвиващи се усложнения на диабета са: диабетна полиневропатия (засягане на нервните влакна, изразяващо се най-често с парене, изтръпване, мравучкане, болки по долните крайниц), диабетна нефропатия (засягане на бъбрека, което може да доведе до тежка бъбречна недостатъчност и необходимост от диализа), диабетна ретинопатия (засягане на очите със загуба на зрение, както и повишен риск от катаракта и глаукома), сърдечно-съдови заболявания (с повишена честота на инфаркти и инсулти) и диабетно стъпало (с развитие на ранички и инфекции по краката, които могат да доведат до ампутация). Възможни са и остри усложнения, т.нар. диабетна кетоацидоза, която се проявява със задух, коремни болки, гадене, повръщане, дехидратация, сърдечно-съдови нарушения, дъх на „гнили ябълки“ и е потенциално животозастрашаващо състояние, което може да доведе до кома.

Поставяне на диагноза

Диагнозата захарен диабет се поставя въз основа на нивата на глюкоза в кръвта. Според Световната здравна организация нормалната стойност на глюкоза в кръвта на гладно е до 6.1 ммол/л. Кръвна захар над 7 ммол/л на гладно се определя като диабет. Стойности между 6.1 и 7 ммол/л на гладно се приемат за „нарушена гликемия на гладно“ и са свързани с повишен риск от развитие на диабет с течение на времето. За оценка на стойностите на кръвна захар след нахранване се прилага орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ). Пациентът изпива 75 г глюкоза, разтворена в 250-300 мл вода и се определят нивата на кръвната захар след 60 минути и след 120 минути. Нормално глюкозата на 120та минута е до 7.8 ммол/л. Стойности между 7.8 и 11 ммол/л се определят като „нарушен въглехидратен толеранс“ или преддиабет, а над 11 ммол/л се приемат за диабет.

	Глюкоза на гладно	Глюкоза на 2-ри час след ОГТТ
Здрав човек	до 6.1 ммол/л	до 7.8 ммол/л
Преддиабет	6.1-7 ммол/л	7.8-11 ммол/л
Захарен диабет	над 7 ммол/л	над 11ммол/л

Друг метод за поставяне на диагноза захарен диабет е определянето на гликирания хемоглобин (HbA1c). Диабет има при гликиран хемоглобин над 6.5%. При поставяне на диагнозата е небходимо изследванията да се повторят, за да се изключи лабораторна грешка, освен ако не са налице изразени симптоми на диабет.

Лечението на диабета започва със здравословна диета, поддържане на нормално телесно тегло и умерена физическа активност.