Историческите данни показват, че котките са били опитомени и преминали към живот в градовете преди около 4000 години във връзка с увеличението на броя на плъховете и мишките.
Наскоро обаче бяха открити останки от котки до човешки гроб в Кипър, което може би означава, че това опитомяване се е случило дори по-рано, или около 7500 г. пр. Хр.
В началото връзката между котките и египтяните се основавала на тома, че тези животни играели роля в контрола на гризачи, змии и други опасни за хората видове.
Така хората започнали да обичат котките, осигурявайки им място в ежедневието си до такава степен, че връзката между котки и египтяни се наблюдава в гробовете на последните, в които са откривани котешки мумии.
Но котките били ценени и поради други причини. Хората гледали на тях като на мистериозни създания, които бързо станали основа на редица суеверия.
Законите в Древен Египет наказвали всеки, който се осмелявал да нарани или убие котка, а наказанието понякога било дори смъртна присъда. В записките на гръцкия историк Херодот се твърди, че римски войник бил пребит до смърт за убийството на котка.
Доказателство за голямото значението на котките в Древен Египет са множеството декорирани статуи на котки, открити в гробовете, направени от бронз, със златни обеци и скъпоценни камъни като религиозни символи, както и амулети с фигури на котки по тях.
Такива фигури са откривани по домовете като декоративни елементи, тъй като се смятало, че котката привлича добрия късмет. Смятало се, че ако човек
сънува котка, ще има добра реколта.
От друга страна връзката между египтяни и котки би могла да има религиозна основа. Котката е от едно и също семейство с лъва, който олицетворява бога на слънцето, Ра. Египтяните вярвали, че очите на лъва отразяват слънчевите лъчи и се борят с тъмнината. Затова тези животни били най-почитани и пазени.
Друго доказателство за почитта към котката е фактът, че богинята на плодородието и красотата, Бастет, е обявила котката за свещена. Затова богинята била изобразявана с глава на котка.
За древните египтяни тя символизирала светлина, топлина и слънчева енергия, а след придобиване на котешки черти станала символ и на луната, нощта, мистерията, и й били приписвани лечебни умения.
В Древен Египет само фараоните имали честта да притежават и опитомяват котка като закона забранявал продажбата, насилието и убийството й. Смъртта на котката се приемала за семейна трагедия. Много хора бръснели веждите си в знак на скръб.