Несъмнено всеки човек е изживявал стрес в живота си, но начина, по който отделните хора реагират на него, е различен.
Някои не могат да спят, други не ядат, трети ядат много, четвърти пък развиват паническо разстройство.
Но излиза, че стресът се отразява на тялото на по-дълбоко ниво от това, което осъзнаваме.
Хроничният стрес и безпокойството увреждат производството на енергия от клетките, според нова проучване, публикувано в PLOS Genetic (списание за генетика). Това, заедно с генетичните ни различия, обяснява защо реагираме на стреса по-различни начини.
Фокусът на проучването е защо някои хора развиват сериозни панически разстройства, а други не.
Учените подозират, че генетиката играе роля в т.нар „устойчивост на
стрес“ или до колко даден човек може да се възстанови от стреса без последици.
Изучаването на механизмите
при стрес при хората е трудна задача, тъй като ежедневно сме подложени на безброй стресори около нас. „Стресорът“ сам по себе си е нещо субективно, тъй като индивидуалната възприемчивост при отделните хора варира в голяма степен.
Затова екипът учени започнал с мишки.
Използвали две групи генетично различни лабораторни мишки, подлагайки ги на серия от стресови тестове и отделяйки тези, които показали белези на депресия или безпокойство в поведението си.
След това учените разгледали мозъците на тези мишки, в частност регионите, за които се знае, че са свързани с
безпокойството и стреса.
След изучаване на мозъците на мишките учените открили същите различия и в кръвта им.
Това дало основание на екипа да прехвърли проучването си върху хора. Били взети кръвни проби от хора преди, по време и след паник атака, след което клетките им били детайлно изучени за белези на стрес-отговор.
При това учените установили промени в митохондриалните гени. Митохондриите са като електроцентрали, които снабдяват клетките с необходимата им енергия, за да функционират. Генетичните промени в тях довели учените до извода, че
енергийното производство на клетката се нарушава при интензивен стрес.
Но не само това – клетките на „притеснителни“ и клетките на „устойчиви“ мишки реагирали различно на стрес, което предполага, че индивидуалните генетични различия може би наистина имат значителна роля в това как се проявява
стресът на най-основно ниво.
Тъй като откритията са направени едновременно и при мишки, и хора, учените смятат, че може би са разкрили общ животински стрес-отговор.