"Цялата работа при отравянето е да го направиш така, че да имитира заболяване" - казва криминалистът Робърт Крисчисън в Единбург още през 1836 година. А когато става дума за арсен, работата изглежда още по-лесна.
През 19ти век във Великобритания арсенът е бил първи избор за много хора. От 1750г. до 1914 г. 237 случая на отравяне с арсен са стигнали до английските съдилища. Следващата по-често отрова, опиумът, бил много далеч от това постижение, със само 52 случая.
Отровата била особено популярна сред нетърпеливи наследници, бързащи да сложат ръце върху богатствата си. От там и името на отровата - "праха на наследниците".
Всъщност, елементът арсен преминава безопасно през човешкото тяло, ако остане в основно състояние. Отровата представлява арсениев триоксид, известен през 19ти век като бял арсен. Безопасен на вид прах, който много прилича на брашно или захар на пръв поглед, като същевременно е незасечим в горещи храни и напитки, но фатален в малки дози.
"Ако имате смъртно предчувствие и постепенно губите сили, откъде да знаете, че не сте отровени с арсен?" пита лондонски вестник през 1855 година. "Ако ръцете ви изтръпват, мислите ли си, че е арсен? Приятелите и роднините ви се усмихват благо, храната... изглежда добре, но бихте ли заявили със сигурност, че в кърито няма арсен?" Вероятно не.
Освен това, не били малко и трудностите при диагностициране на арсеново отравяне, защото... Първата стъпка към залавянето на престъпника е да бъде доказано, че е извършено престъпление. А основните симптоми на отравянето с арсен - повръщане и диария, лесно се бъркали с други чести болести като
хранителни отравяния, дизентерия и холера.
През 1862 година токсикологът Алфред Тайлър признава, че има поне осем смъртни случаи, които са били приписани на холера, но впоследствие при ексхумация (поради възникнали съмнения) са били доказани като отравяния с арсен. А ако отровата се внася в малки дози за дълго време, шансът да бъде засечена е нищожно малък.
Някои отрови като цианид и стрихнин действат по предсказуем начин. За разлика от тях, арсенът е мистериозен и непостоянен, дава симптоми на инфекциозна болест и начина и продължителността на страданията на жертвата зависят от неговите гени и цялостното здравословно състояние. Смърт от остро отравяне с арсен настъпва след 2 часа до 4 дни, най-често след 24 часа.
Още по-усложняващо е, че хората могат да изградят определен толеранс към арсена, ако подходят внимателно към него. През 1851 година, общност от селяни, обитаващи Австроунгарската граница приемали арсен в летални дози. Те смятали, че отровата е добра за здравето и действала като стимулиращ тоник, като започвали приема в малки нетоксични дози и постепенно ги увеличавали. Тогава адвокатите се възползвали безскрупулно от тази информация. Това наистина ли е убийство? Може би жертвата сама е приемала арсен поради здравословни причини и просто е объркала дозата?
На куп на всичко, арсенът бил лесно достъпен. Почти без пари и без въпроси,човек можел да си набави достатъчно, за да затрие целия квартал.
През 1851 година правителството в Англия въвежда по-строги мерки за продажбата на арсен поради многобройните оплаквания и съображения на професионалистите по здравни грижи, пресата и обществото. Вече за закупуване се изисквало купувачът да впише името и адреса си в регистър, който станал известен като "отровната книга".
Постепенно през 19ти и 20ти век арсенът станал все по-труден за добиване. Това, както и по-добрата медицинска диагностика, най-накрая довели до края на кариерата на арсена като наемен убиец.
