Инхалационната терапия е обяснена от Филип Стерн още през 1764 година. Според него „единственият възможен начин за директно въвеждане на лекарства в
белите дробове е през трахеята“. В книгата си „Радикално и бързо лечение на катарална кашлица“ от 1778 г. Джон Мъдж ни разкрива неговото изобретение –
инхалатор, адаптиран от оловна халба и изпарения от опиум за лечение на кашлица. Но в исторически план това не са първите споменавания на
инхалатора. Още през 1654 г. Кристофър Бенет говори за
инхалатор, който много наподобява съвременния Турбухалер.
Грип или настинка?
Истината е, че
инхалационната терапия съществува много преди тези учени.
Инхалацията на пари от черен блян (hyoscyamus niger) е документирана на древните египетски папируси (1554 г. пр. Хр.) Египетските лекари хвърляли части от растението върху нагорещени блокове, което водело до отделянето на алкалоиди под формата на пари и вдишването им от пациенти, страдащи от дихателни проблеми. Преди близо 2000 г. в Южна и Централна Америка местните народи открили терапевтичните и възстановителните ефекти от употребата на тютюн и други подобни растения. Те правели тръби, често с красиви орнаменти по тях, с помощта на които инхалирали различни вещества. В Китай
инхалацията на опиум съществува от много години. Там са открити множество украсени метални
инхалатори и съдове за кадене на тамян, използвани за
инхалация в миналото. В Индия
инхалирането на пари от татул и коноп било често. В Древна Гърция Хипократ препоръчва
инхалирането на пари от различни билки и смоли с оцет и олио, които били въвеждани в
белите дробове през тръба. Близо 1000 години по-късно багдатският лечител Разес пък карал пациентите си да
инхалират пари от арсен.
Своя разцвет
инхалационното лечение достига в средата на осемнайсети век и отново се възражда в началото на деветнайсети. Дотогава за
инхалационно лечение са били използвани предимно пари и дим от ароматни и балсамови масла.
Нова ера в
инхалационното лечение започва с въвеждане на пулверизиращите системи, при които в изхода на две тръби се срещат водна пара или струя газ и разтвор от лекарствено вещество, при което разтворът от лекарственото вещество се превръща в мъгла.
В днешно време
инхалационната терапия се използва за разнообразни дихателни нарушения и заболявания. Целта на терапията е да подобри белодробната функция и дишането и да облекчи хроничните белодробни заболявания като бронхит, астма, емфизем, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ),
алергии и други.
Инхалационната терапия е ефективна само когато частиците на вдишаното лекарствено вещество достигнат белите дробове и могат да осъществят ефектите си там. Само най-малките частици могат да проникват дълбоко в белите дробове. Това е и функцията на
инхалаторите – да освободят лекарственото вещество в подходяща форма (фини частици). Инхалаторното устройство създава аерозол, който може веднага да бъде вдишан. Най-разпространените инхалаторни устройства са три вида:
компресорни инхалатори, ултразвукови инхалатори и парни инхалатори.
Директното въвеждане на лекарствени вещества при
инхалационната терапия има не малко предимства. Въвеждането на парите в белите дробове има директен ефект върху бактериалната флора като упражнява саниращо действие, в случаите когато се
инхалират антибактериални вещества. Ефектът е още по-изразен, ако това се предхожда от вдишване на очистващи
дихателните пътища вещества. За разлика от лекарствата, поети през устата, инхалираните вещества не претърпяват промени, всмукват се двайсет пъти по-бързо и действат двайсет пъти по-силно. Смята се, че 15-20 минути след
инхалирането лекарствените средства се намират в целия организъм и започват да се елиминират.
Веществата, които могат да се прилагат с помощта на
инхалационна терапия са най-разнообразни и включват: разширяващи дихателните пътища средства, противоалергични, слузоразмекващи и очистващи дихателните пътища, местни обезболяващи средства, вода и физиологичен разтвор, антибиотици, естествени лечебни и морски води,
витамини, масла, стимулиращи и тонизиращи средства, калциеви соли, фитонциди, ферменти, хормонални препарати и други.
Инхалационното лечение е подходящо за приложение при всички видове заболявания на белите дробове –
грип, ринофарингит, трахеит, ларингит, синузит,
бронхит, бронхопневмония, абсцеси, туберкулоза, силикоза, астматичен бронхит, бронхиална астма, белодробен емфизем, хронична обструктивна белодробна болести и други.
Инхалационната терапия може да се използва като начин за внасяне на лекарствени вещества и при друга заболявания, засягащи органи извън дихателните пътища, например при
диабет, артериална
хипертония, системни болести.
Умна пижама следи сърдечната дейност и дишането ни по време на сън
Инхалационната терапия се прилага успешно и с профилактична цел при деца и възрастни като една от възможностите за създаване на
имунитет. При хора, които работят или прекарват дълго време в запрашена с различни вредности среда, се препоръчва
инхалирането на разтвори с очистваща цел и предпазване от развитие на белодробни заболявания.
Снимка: Designed by Freepik