Със сигурност има нещо, което ни кара да се страхуваме от тъмното. Всъщност ние не се страхуваме от самото тъмно, а от това, което се крие в него. През деня някои неща са просто силуети и дрехи върху мебели, но в тъмното те се превръщат в духове, чудовища под леглото и скелети в мазето. Нашето въображение обича да се развихря, когато очите ни не виждат добре в тъмното.
Ако сте над 10 и все още ви побиват тръпки в тъмното – не се срамувайте, не сте сами!
Тъмнината пречи на
зрението ни, което има огромна част във възприятието на заобикалящата ни среда.
Тъмнината потиска едно от най-важните ни сетива и ни оставя с чувство за липса на контрол и уязвимост. За разлика от много нощни животни, които са развили качества за справяне в
тъмното, хората са създали средства като огъня, свещите и електричеството. Когато тези неща не са налице, отново сме изправени пред един от големите си недостатъци – липсата на нощно
зрение.
Учените смятат, че страхът от тъмното произлиза и от друга генетично закодирана ни причина, а именно да избягваме нощни хищници. Според едно изследване нападенията от лъвове в Танзания се случват много по-често след 18 ч (както и след пълнолуние). Макар и в наши дни да не е много вероятно да бъдем нападнати от нощен хищник, то все още може би носим това безпокойство в гените си.
Затова се
страхуваме повече от престъпления през нощта – по-вероятно е да не чуем престъпник, нахлуващ в дома ни през 3 през нощта. Сама жена да върви по
тъмното също е абсолютно забранено. Излиза обаче, че престъпленията се случват с еднаква честота, както по тъмно, така и по светло, така че
страхът от повишена престъпност през нощта донякъде е неоправдан.
Може би най-опасни в модерни дни са собствените ни демони. Щом легнем в леглото и се опитаме да заспим, често започват да ни преследват събития от изминалия ден, включително подсъзнателни мисли и емоции. Нощта е времето, в което мозъкът се рее между съзнанието и подсъзнанието. За някои ежедневните проблеми са твърде големи, затова ги потискат, но нощем те се завръщат при нас.
Фройд вярва, че
страхът ни от тъмното се дължи на детска травма вследствие
страх от отделяне от родителите ни, когато са ни оставяли сами в тъмна стая за през нощта.