Физиология и патология на смеха

Когато чуете някой да се смее около вас, вероятно си представяте, че говори по телефона или с приятел, усмихвайки се и изпитвайки топли чувства (освен ако не си представяте, че по някаква причина се смее на вас). Самото чуване на смеха може да ви накара да се усмихнете и дори сами да се засмеете.

Обаче представете си, че сте на погребение и някой започне да се смее. Тогава смехът би изглеждал неоправдан и невъзпитан, нали?

Интересното е, че според науката смехът не винаги е позитивен и здравословен. Той може да бъде разделен на различни видове от истински и спонтанен до симулиран (фалшив), стимулиран (от гъделичкане например), предизвикан (от дрога), дори патологичен.

Смехът - като най-доброто лекарство

Действителната неврологична база за смеха все още не е напълно известна, но е факт, че смехът е важен компонент от социалните, емоционалните и когнитивните функции. Изненадващо, те не са само човешки. Приматите също обичат да си се посмиват. Смехът, освен всичко друго, е активност, която стимулира създаването на връзки, потушава евентуални конфликти и намалява стреса и безпокойството. Уви, смехът не може да доминира моментално над други емоции – не можем да ревем или да кипим от гняв и едновременно да се смеем.

Известни са няколко мозъчни пътища, свързани със смеха. Макар да можем да обясним структурите, необходими за лицевата експресия, преглъщането, движенията на езика и гърлото, все още доста малко е известно за това как позитивните емоции се трансформират в смях. Някои болести и състояние хвърлят малко светлина по въпроса.

Един особено добре документиран синдром включва изразяване на неконтролируеми емоции. Клинично се проявява с неволеви и неконтролируеми изблици на смях и сълзи. Това състояние е известно като псевдобулбарно афективно разстройство и може да се наблюдава в хода на няколко различни неврологични заболявания. Накратко казано, състоянието произлиза от нарушена връзка между предните низходящи пътища в мозъчния ствол, свързани с контрол на емоциите, и пътищата, отговорни за лицевото и емоционално изразяване. Някои болести, при които това може да се наблюдава, са болест на Алцхаймер, Паркинсон, МС, след инсулт или мозъчна травма.

Храни, които могат да ни избавят от депресия

В действителност проучване наскоро откри, че извратеното чувство за хумор и смеенето в неподходящи моменти може да са ранен признак за деменция.

Има и други особени състояния, които вероятно се дължат на лоши връзки в мозъка.

Гелатофобия – интензивен страх, че може да ти се присмеят. Това състояние може да ескалира до екстремно безпокойство и тежка депресия, да предизвика бдителност към околната среда в търсене на признаци за присмех.

Гелатофилия – изпитване на удоволствие от това да ти се смеят. Свързано състояние е катагеластицизъм – удоволствие от това да се присмиваш на другите.

Но да се върнем на здравословния смях. Макар че смехът очевидно притежава и тъмна страна, няма нищо лошо в това човек да се посмее от добро чувство, защото точно този смях подобрява сърдечно-съдовата, ендокринната и имунната система.

Тук говорим за „позитивния“ и „доброжелателния“ смях, когато се смеем „с другите“, а не „на другите“. Начинът, по който мозъкът ни преработва смеха, показва, че в действителност изпитваме повече удоволствие, когато се смеем с някога, а не на някого.

С това се обяснява успехът на т.нар. смехотерапия, за която се смята, че подобрява дишането, мускулната функция, настроението, устойчивостта, намалява безпокойството и стреса. За смехотерапията дори има данни, че действа сходно на антидепресантите, покачвайки нивата на серотонин в мозъка – невротрансмитер, изключително важен за нашето спокойствие и благополучие.

Така че, смейте се на воля, но не бъдете зли!