В търсене на философския камък, превръщането на метала в злато и пътя към вечна младост човечеството създало алхимията…
„Алхимия“ идва от арабски, al-kīmiyā, синоним на al-iksir (еликсир), и се е смятало, че представлява „процес и методи, при които нещо се получава или променя“. Това определение е вярно и днес.
Докато в миналото се е приемала за протонаука (предшественик на академично одобрените науки), то днес алхимията е част от глобален клон, който служи на хората в стремежа им към индивидуалност и самоусъвършенстване.
Когато избирате да станете алхимик, вие избирате да станете служител на светлината, в преследване на разбиране и излекуване на сенките си, на път към възвишение и лечение на човечеството.
Ако вярваме, че ние сме представители на вселената, родени от светлината, с неограничен потенциал, то тогава е съвсем възможно да променяме
сърцата, умовете и физическата реалност. По този начин всеки един от нас би могъл да бъде алхимик.
„Зеп теп“, което значи „първи път“, е стара египетска фраза. Тя се отнася до епоха от преди 12 000 години, когато божествени създания дошли да обучават и просветляват примитивните хора, обитаващи Земята по това време. Донесените от тях знания са смятат за основа на съвременната алхимия.
Какво е алхимия?
Всичко в живота е свързано. Умовете ни са галактики, пръстите ни са планети, органите ни са звездите, които ни носят светлина и живот. Всички ние сме въплъщения на вселената и точно затова имаме силата да подобряваме състоянието си, средата си и живота си във всеки един момент.
Постигаме тези неща с помощта на молитви и медитация, лечение, хранене, ползотворни активности. Това са предпоставките за езотеричната или духовната алхимия, която се различава от екзотеричната – остарял клон на алхимията, за тези търсещи начини да направят злато.
Алхимията съществува още преди химията, Исляма, Християнството като наука от вярвания, еликсири, процеси и традиции, целящи да излекуват болните, да трансформират личните връзки, да премахнат менталните страдания, да превърнат метала в злато, да отворят сърцата, да променят динамиката на политическите сили, да създават чудеса, дори да убиват.
Най-общо казано алхимията е била средството за постигане на контрол върху живота.
Първоначално базирана на това, което днес често се смята за неодобрени научни принципи, алхимията остава наука от трансформиращи и увлекателни идеи, основаващи се на физика, митология, изкуство, магия, астрология и различни религии.
Макар някои части от ранната алхимия да са остарели, това което доста академици изглежда са позабравили е, че самият сър Исаак Нютон, често наричан един от най-влиятелните учените в историята, е използвал алхимия, за да разбере физическия свят и да развие някои от най-значимите си закони, теореми, принципи и алгоритми.
Всъщност ако игнорираме неодобрените принципи на ранната алхимия, получаваме продуктивна, дълбока и доказана идеология, че като съзнателни същества, живеещи в 3D пространство, ние имаме способността да представляваме и въплъщаваме вселената и да влияем върху хода на живота си.
Алхимията се практикува широко в модерния свят, макар и невинаги правилно разбрана. В миналото смятана за наука, днес по-скоро попада в категорията на мистицизма, новата епоха и трансперсоналната психология.
Някои твърдят, че противоречи на науката и дори че е работа на дявола, но като цяло алхимията се разбира като ефективен начин за личностно израстване и трансформация. Карл Юнг е бил страстен алхимик и е използвал алхимични методи за лечение на пациентите си.
Каквото и да се съдържа в „оригиналната“ алхимия, то е обвито в тайни, символизъм и шифри, които са достъпни само за малка група хора. Алхимиците са известни със своите тайни – от една страна като вид защита срещу правителството и религиозни преследвания, от друга поради вярването, че тяхната идея е свещена и не трябва да се споделя с цялата популация.
Кодовете и символите защитавали всички ангажирани, както и техните ритуали и идеи.
Някои от оригиналните алхимични символи включват: вода, огън, земя, въздух, сол, сяра, живак, мед, сребро, философския камък, злато, желязо, антимон, платина, арсен, олово, фосфор, бисмут, магнезий, цинк.
Някои смятат, че този списък е просто изреждане на част от периодичната система, но символите в него имат много по-дълбок смисъл и са свързани с древни ритуали и идеологии.
Юнг например казва, че психиката не може да бъде разбрана интелектуално, а посредством образи и символи. Според него символите в алхимията са карта към самоопознаването.
Как да използваме алхимия в живота си?
Според основните принципи на алхимията, ако се ангажираме в смислени, искрени и базирани на любов дейности, можем да създаваме, помагаме, лекуваме и подобряваме живота си по безброй начини, включително:
- поставяне и постигане на цели
- лечение на ума и тялото
- помагане на любими хора
- привличане на перфектен партньор, приятел, любовник
- служене на човечеството
- постигане на прошка
- намиране на правилен бизнес партньор
- отказване от миналото
- справяне с травма