Социално-икономическият статус или колко пари изкарва даден човек и обучението и работата, които има, са важен фактор за физическото и психическото здраве. Хората с нисък социално-икономически статус са с по-висок риск от развитие на психично заболяване в даден етап от живота си.
Но кои фактори са отговорни за връзката между социално-икономическия статус и здравето?
На първо място идват факторите на околната среда. Те включват по-добър достъп до здравни грижи за хората с по-висок приход, по-малко излагане на вредна среда и достъп до по-добра
храна.
Интересното е, че гените също могат да играят роля във връзката между социално-икономическия статус и здравето – например, ако някой има наследствено предразположение към тежко заболяване, този човек би могъл да печели по-малко пари в дългосрочен план, тъй като отсъства повече дни от работа поради болестта си. Ето защо, макар и да звучи твърде косвено, учените са се опитали да разберат кои генетични фактори са свързани с различията в доходите.
Учените успели да изолират 149 гена. Тези гени имат по-висока експресия в мозъка, отколкото в останалите тъкани, което показва, че връзката между гените и доходите вероятно се намира в мозъка. В частност тези гени били свързани със серотонинергични и ГАМА-ергични неврони. Тези два невротрансмитера пък се свързват с по-високи
когнитивни функции и емоции в човешкия мозък.
Друго важно нещо е, че много от гените, свързани с дохода, са били свързвани с нивото на интелигентност при предишни проучвания. Ето защо разликата в интелигентността вероятно е един от факторите, водещи до разлика в приходите.
На база на тези открития авторите подчертават, че не съществуват „гени на доходите“, които директно повлияват колко печелим, а по-скоро те действат чрез повлияване на определени мозъчни структури и оттам – мозъчните функции.
Интелигентността определя достъпа до образование (по-умните хора е по-вероятно да бъдат приети в престижни университети), а по-доброто образование би трябвало да води до по-високи приходи.
Разбира се, важно е да се отбележи, че основната част от доходите се определя от негенетични фактори – всъщност само 2% от тях биха могли да бъдат обяснени с генетика.
