Царевицата произлиза от Мексико преди повече от 9000 години и е била един от основните хранителни източници на местните американци.
Днес тя е популярна по цял свят и се консумира под различни форми – сладка царевица, тортиля, пуканки, чипс, полента, олио, сироп, както и добавена към голям брой други храни и ястия.
Освен това се използва широко за производство на гориво и животинска храна.
Царевицата съдържа въглехидрати, витамини, минерали и фибри и е относително бедна на протеини и мазнини.
Повечето въглехидрати идват от скорбяла, което бързо може да повиши кръвната захар, ако прекалите с количеството, но пък от друга страна фибрите спомагат за нейното балансиране.
Поради високата си хранителна стойност царевицата би могла да се консумира по време на диета стига да се избягват рафинираните й варианти като олио, сироп и чипс, тъй като при производството се губят доста от ценните фибри и нутриенти, докато едновременно с това се „обогатява“ със захар, сол и мазнини.
Царевицата е богата на
лутеин и зеаксантин - каротеноиди, за които се смята, че предотвратяват развитието на катаракта и свързаната с възрастта макулна дегенерация.
Едно проучване сред 365 души установява, че възрастните, които приемат тези каротеноиди са с 43% по-нисък риск за развитие на макулна дегенерация.
Затова може да се приеме, че редовната консумация на царевица се свърза с по-добро
очно здраве.
Високото съдържание на фибри в царевицата се свърза с понижен риск от някои заболявания, включително сърдечно-съдови и някои видове рак. Фибрите осигуряват добро функциониране на храносмилателната система и предпазват от чревни проблеми.
Важно е да отбележим, че тъй като царевицата може да доведе до рязко покачване на нивата на кръвната захар, не е подходяща в големи количества за
диабетици и хора, опитващи се да понижат телесното си тегло и
отслабнат.
.png)
.png)
.png)
