Неврологът Грегъри Бърнс от университета Емори в Атланта, Джорджия, заедно с осиновения си черен териер, провел ЯМР на кучета в опит да разбере до къде се простират емоциите и „човешките“ им характеристики.
И какво било неговото заключение?
И кучетата са хора.
Емоционалната сфера на кучето е сложен въпрос. От една страна виждаме как кучето разбира не малка гама от човешки емоции, реагирайки по определен начин на тъга, безпокойство, щастие, въодушевление.
От друга страна невъзможността на кучето да облече в думи своята реакция силно затруднява правилното й тълкуване.
„Не можеш да попиташ кучето защо прави нещо и със сигурност не можеш да го попиташ как се чувства“ - казва Бърнс.
Ето защо в последния му проект, заедно с треньора на кучета Марк Спивак, успешно са обучили кучета да стоят мирно в апарат за ЯМР без упойка и без да бъдат вързани.
Резултатите показват, че хората и кучетата делят общи физиологични механизми, свързани с емоциите.
Според Бърнс впечатляващо сходство било установено в nucleus caudatus, ключов мозъчен регион, свързан с контрола на позитивните реакции и предпочитанията.
Много от нещата, които активират този център при хората и са свързани с положителни емоции, активират същия център при кучетата.
„Способността да изпитват позитивни емоции като любов и привързаност означава, че
кучетата притежават ниво на съзнателност, сходна с тази на човешко дете. Това би трябвало да ни накара да преосмислим как се държим с тях“ – обяснява Бърнс.
Той се надява, че откритията му ще вдъхновят хората да променят мястото на кучетата в обществото и те да се освободят от своя сегашен статут на „човешка собственост“.
