Както хората се отървават от дрехите си, когато влизат да плуват, така е възможно китовете да са се отървали от няколко излишни крайника, за да се превърнат в морските създания, като които ги познаваме днес.
Скорошно проучване показва как предшествениците на днешните бултиконоси делфини, косатки и други китоподобни постепенно са се адаптирали към живот във водата, губейки около 85 от гените си.
Учените сравнили ДНК на китове и делфини с това на други бозайници. От там направили извода, че на китоподобните им липсват близо 236 гена.
От тези 236 гена 85 все още се срещат при хипопотамите, които са най-близкият родственик на китоподобните.
Това показва, че когато китовете преминали към воден живот преди около 50 милиона години, те загубили 85 гена.
Учените предполагат, че тази загуба на гени е помогнала на животните да се адаптират по-лесно към живота под водата.
Например, загубата на гените, свързани с контрол на
кръвосъсирването и кръвното налягане, както и тези за поправка на ДНК, може да е осигурила предимство при живота във водата.
Генът POLM пък, който също е един от изгубените гени, по принцип е склонен към грешки.
Загубата на гени, свързани с функцията на
белите дробове, вероятно е довело до възникване на нови гени, които да осигурят дишане и живот на дълбоко.
Един от другите липсващи гени регулира производството на слюнка. Под водата китовете и делфините нямат нужда от слюнка, за да разграждат храната, съответно загубата й е съвсем логична.
