Подобно на много други растения Венерината мухоловка си набавя вещества от почвата и от газовете във въздуха, но освен това предпочита да похапва и живо месце.
Това хищно растение е присъщо за блатистите местности в Северна и Южна Каролина, но поради огромният интерес на хората към него и масовото му събиране от тях, днес то е застрашено от изчезване и се отглежда основно в парници.
Листата на Венерината мухоловка могат да се отварят широко, а върху тях има къси косъмчета, които са чувствителни на докосване. Когато нещо се опре в тях достатъчно, за да ги огъне, двете части на листата се затварят рязко, хващайки в капан каквото е попаднало между тях. Капанът се затваря за по-малко от секунда, но първоначално остава малко пространство между листата, за което се смята, че позволява на най-малките насекоми да избягат, защото не биха доставили достатъчно хранителни вещества за мухоловката. Ако път хванатия обект не е храна, ами камък например, капанът се отваря след около 12 часа и го изплюва обратно навън.
Ако в капана бъде хваната подходяща храна, цилиите (пръстоподобни израстъци) задържат насекомото вътре. След няколко минути капанът се затваря окончателно.
Когато насекомото е твърде голямо, то стърчи извън капана, което позволява на разни бактерии да виреят върху него. Накрая капанът почернява, изгнива и упада.
Когато капанът се затвори плътно около насекомото, вътре се секретират
храносмилателни ензими, подобни на тези в човешкия стомах. Те разтварят меките вътрешни части на жертвата, но не и твърдата външна част, наречена "екзоскелет". В края на храносмилателния процес, който отнема от 5 до 12 дни, капанът поема обратно хранителната течност и се отваря. Останките от насекомото се отнасят от вятъра или се отмиват от дъжда.
Ако дадете на мухоловката нещо, което не се движи, листата й няма да се затворят плътно
около него.
И така, ако желаете да имате подобен хищник вкъщи, можете да го направите, защото това е едно от най-лесните хищни растения. Те искат висока влажност, влажни корени, много светлина и бедна кисела почва.
Но все пак – имайте едно наум! ;)
