УЧЕНИТЕ С НОВA ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЪРВАТА ПАНДЕМИЯ ОТ ЧУМА В ИСТОРИЯТА

Учените придобиха нова информация за първата описана в историята пандемия от чума.
За да разберат по-добре ранната еволюция на бактерия Yersinia pestis , който предизвиква чума, учените го изолирали от древни човешки останки от 21 археологически обекта в Англия, Германия, Франция и Испания.

Учените успели да направят реконструкция на геномите на осем различни щама, включително и този, отговорен за Юстинианска чума – пандемия, започнала 541г. в Източната Римска империя. Пандемията продължила близо два века, разпространявайки се периодично на вълни през Средиземноморието и Европа.

Досега учените не били сигурни как Юстинианската чума, т.нар Първа пандемия, продължила толкова дълго. Последното проучване, публикувано в началото на юни 2019 г, дава нов поглед към това как Y. pestis се е придвижвал през Европа през 6ти, 7ми и 8ми век.

Геномният анализ показал, че пандемията се е водила от няколко сходни помежду си щама. Възможно е да имало едновременно присъствие на няколко щама на едно и също място. Тъй като и осемте щама принадлежат към една и съща генетична линия, учените предполагат, че чумата не се е повтаряла отново, а просто не е спирала между 540 г. и 750 г.

Новите анализи също разкриват генетични прилики между щамовете, отговорни за Първата пандемия и Втората пандемия, която се е случила в Европа 800-1000 години по-късно.

Това е пример за едновременна еволюция, при която отделните щамове еволюират независимо един от друг, но придобиват сходни характеристики. С тези промени се обяснява адаптацията към далечни екологични ниши в Западна Евразия, където чумата е циркулирала по време на двете пандемии.