Емоциите идват от мозъка, но ни удрят в сърцето. В някои случаи разбитото сърце не е просто метафора, а нещо съвсем реално, както при редкия синдром на Такоцубо или синдром на разбитото сърце.
Внезапни силни емоции могат бързо да отслабят сърдечния мускул и да предизвикат балониране (издуване) на част от сърцето. Състоянието рядко е фатално, въпреки че би могло да доведе до сърдечна недостатъчност и обикновено минава спонтанно за няколко седмици. Най-често се провокира от стресиращи ситуации и е по-разпространено сред възрастните жени поради понижените нива на естроген в менопаузата.
С помощта на ЯМР учените са изследвали мозъчната активност на 13 души, страдащи от синдрома на разбитото сърце, и са я сравнили с 39 здрави контроли.
Резултатите показали значителни промени в някои мозъчни зони на болните, свързани с автономната нервна система. Тя включва симпатикуса и парасимпатикуса и може да бъде разглеждана като несъзнателния мозък, тъй като има контрол върху органите ни, включително сърцето и поддържа жизненоважни телесни функции като храносмилането, кръвотока, както и други като реакциите ни на стрес. Поради тази причина емоционалният стрес може да доведе до физически болести. Нарушената мозъчна активност в регион наречен амигдала, се свърза със сърдечно съдови болести, а в лимбичната система – с депресии. Авторите на изследването дори предполагат, че неправилното функциониране на автономната нервна система е свързано с по-песимистична нагласа към живота.
Проведените изследвания не хвърлят светлина върху лечението на синдрома на разбитото сърце, обаче и засега единственото лечение остава времето.