Доктор Амини: "Бронхилната астма е глобален проблем"

Замисляли ли сте се някога над това как дишате, как вдишвате и издишвате въздуха? Най-вероятно не, тъй като дишането протича автоматично. Болните с бронхиална астма също се опитват да не мислят за това, но, за съжаление, не могат.

Експертите от Световната здравна организация считат бронхиалната астма за глобален проблем: днес над 300 милиона души по света страдат от астма: от 4% до 10% от възрастното население на планетата и 10-15% от децата. Астмата е петото най-често срещано заболяване след сърдечносъдовите, инсулта, рака и диабета. Всяка година в световен мащаб над 180 хиляди души, страдащи от бронхиална астма, умират.

У нас голям брой от пациентите с  астма обаче не са диагностирани, като по-малко от половината провеждат лечение.

Астмата е хронично възпалително заболяване на белите дробове, при което се наблюдава оток и стесняване на дихателната пътищата, както и отделяне на повече слуз, което затруднява дишането.

До 2025 г. броят на астматиците ще се увеличи с още 100 милиона, а днес астмата е най-честата хронична болест сред децата.


Лекарите виждат причината за такива високи темпове в липсата на ранна и точна диагноза на бронхиална астма. Бронхиалната астма често се диагностицира като бронхит и се лекува дълго време неправилно и неефективно - с курсове на антибиотици и противокашлични средства. В резултат на това болестта прогресира, а човек попада в ръцете на специалист - алерголог, пулмолог вече с напреднала форма.

Приблизително 1000 болни с астма загиват всеки ден по света. Смъртните случаи поради астма са сериозен проблем, като повечето от тях са предотвратими. Т.е., ако бяха се взели адекватни мерки, те не биха се случили. Те са в резултат на неподходящ подход в лечението на заболяването и прекомерна употреба на облекчаващ бронходилататорен медикамент салбутамол, вместо поддържащото противовъзпалително лечение.

Така че инициативата “Да сведем до нула астматичните пристъпи” изисква всички пациенти с астма, използващи над два инхалатора с облекчаващ бронходилататорен медикамент за година, да бъдат изпратени към специалист, където да бъдат оценени по отношение на терапевтичен план и тежест на заболяването.

Оценката е комплексна. Тя се извършва с анамнеза, преглед, функционално изследване на дишането, спирометрия с бронходилататорен тест, някои кръвни изследвания.

Всичко за алергиите: Какво трябва да знаем за тях?

Какви са рисковите фактори за астмата?

Това са предразполагащи фактори за развитието на астма, като на първо място сред тях са атопията или алергията.

Причинните фактори са битови алергени, които включват секрети  от домашни микрокърлежи. Не можем да ги видим с невъоръжено око. На практика, това е домашният прах. Алергени от бозайници: котка, кон, куче, хлебарки, плесени и много други неща.

Втората група алергени са химически  препарати /аероалергените/, полените и фунгите. И третата голяма група са професионалните алергени.

За развитието на астмата има и редица съдействащи фактори, като това са именно респираторните инфекции, ниското тегло при раждане, диетата, въздушното замърсяване, активното и пасивното тютюнопушене.

Във всеки случай астмата остава световен здравен проблем. През 2018 г. 339 милиона са пациентите с астма по света. И астмата, заедно с ХОББ, е в голямата четворка на най-честите хронични, неспецифични заболявания, а именно сърдечносъдовите, метаболитните болести - затлъстяване, диабет, рак.

Честотата на заболяванията, особено в детска възраст, се е увеличила значително през последните 20 години. причината за това е :

„Западен стил на живот”. Т.е., урбанизацията, населението от селско все повече става градско, експозицията на тютюнев дим, излагане на фактори на околната среда, затлъстяването и експозицията на микробния ген, приемът на многократни антибиотици в ранна детска възраст.

Каква е профилактиката?

1. Намаляване на замърсяването на въздуха,  стриктен контрол на тютюнопушенето.
2. Здравословно хранене в детска възраст, намаляване на излишната употреба на антибиотици при деца, раждане със секцио само при медицински показания. Децата, които са родени със секцио, имат по-голям риск от развитите на астма.

Какви са са симптомите при астма:

Основните симптоми на астмата са: стягане в гърдите, хриптене, задух, кашлица и оскъдна експекторация - отделяне на храчки в малко количество. Но не всякога при един пациент е налице цялата палитра от симптоми. Понякога те са доста оскъдни. Трябва да се мисли за астма, когато имаме повтарящи се епизоди на хриптене, свирене на гърдите, досадна кашлица през нощта, кашлица или хриптене след физическо натоварване, след излагане на алергени, чести настинки, преминаващи за повече от 10 дни.

Само 50% от астматиците са диагностицирани в България.


Понякога диагнозата закъснява, понеже астмата е променливо, вариабилно заболяване. В един момент може да има симптоми, в друг - да липсват. В един момент може да има промени в спирометричното изследване, в друг е възможно то да бъде напълно нормално. Следователно един пациент с астма може в момента на прегледа при лекар да е без симптоми, с нормални функционални изследвания.

Ефективни природни средства при болки в гърлото

В случаите на съмнения при поставяне на диагнозата, освен спирометрията и бронходилататорния тест се правят и други изследвания:

Кожно-алергично тестване, измерване на имуноглобулини Е в кръвта, брой на еозинофили в спутум, храчки и кръв. Също така, азотен окис в издишвания въздух. И вече при най-тежките и трудните за диагностика пациенти - бронхопровокационен тест с метахолин. 

Т.е., има голяма палитра от изследвания, но няма едно- единствено изследване, което само по себе си да каже окончателно дали човек има астма или не. Диагнозата е комплексна, на база на анамнеза, преглед, изследвания и проследяване на пациента във времето. Много пъти, само един преглед и еднократно изследване не е достатъчно, защото, както вече подчертах, астмата е променливо заболяване и пациентът може да се яви пред нас без оплаквания.

Част от пациентите, когато се почувстват добре, самоволно прекратяват терапията си. А болните с астма е добре да знаят, че тяхното лечение трябва да бъде постоянно, както това на пациентите с диабет или артериална хипертония. В противен случай те са застрашени от астматични пристъпи.

Спирометрията и бронходилататорен тест не се заплащат от НЗОК, а дават възможност за категорично диагностициране на заболяването.
 
Днес астмата може да се контролира ефективно, ако пациентите спазват предписаните терапевтични режими с противовъзпалителни медикаменти. И трябва да се знае, че има астматици, които са олимпийски шампиони в тежки спортове. Това е доказателство, че при съответно провеждано лечение според правилата, човек може да води съвсем нормален живот и да не се различава от останалите хора. Прекомерната употреба на облекчаващото средство салбутамол е сигнал за внимание към пациента и специалиста, защото след впръскването на медикамента, пациентът получава бързо клинично подобрение на задуха. Но, ако се налага много често да се прилага салбутамол, това е показател за лош контрол на астмата и е свързано с повишен риск от пристъпи и евентуално  парадоксален бронхоспазъм/смъртен изход.
 
Благодаря

Доктор Амини, специалист по Белодробни и Вътрешни болести