ХИРУРГЪТ КАЗА: Апендицит - опасна ли е тази диагноза?

В 8:25 ч сутринта пред хирургичния кабинет: Момиче на 14 години с болки в корема, майката казва за нея, че се събудила в 3 часа през нощта от болка, която сега се засилила. Втриса я, гади й се, повърнала веднъж. Следва бърз преглед, кръвни изследвания, ехограф и лекарят казва: – Апендицит.

Позната сцена за много хора. Всички сме чували, че хирурзите прекарваме голяма част от времето си в махане на апендикси и хората свързват професията ни именно с тази диагноза, но какво всъщност стои зад нея и наистина ли е толкова опасна?

ХИРУРГЪТ КАЗА: Ингвинална херния

Апендицитът е възпаление на апендикса – сляпо завършващ израстък във формата на пръст, който излиза от дясната част на дебелото черво. Състоянието се проявява с болка в долната дясна част на корема, която понякога възниква внезапно, в повечето случаи започва около пъпа и в горния коремен етаж и чак след това постепенно се измества долу и вдясно. При това заболяване болката не отминава, а само се влошава като се увеличава постепенно и в крайна сметка става нетърпима. Рязкото й изчезване е лош знак – противно на очакванията то не значи оздравяване, а налага незабавна операция. Симптомите на апендицита са различни и макар най-честият да е болката в корема, само тя не значи задължително заболяване. Болката се влошава при напъване, кашляне, ходене или други натоварващи корема движения. Гадене, повръщане, запек или разстройство, подуване на корема и метеоризъм, макар и неспецифични, също могат да съпътстват болестта. Температурата може да е в норма и да се увеличи с напредване на заболяването, като рядко минава 38,5^оС. Загуба на апетит има в над 80% от случаите.

За причините, водещи до апендицит, все още няма единно мнение, но запушването на входа на апендикса, което води до задържане на чревно съдържимо и инфекция, се приема засега като най-вероятната причина. Бактериите се размножават бързо, което води до възпаление на лигавицата, оток, нарушаване на кръвообращението и напълване с гной. Ако не се лекува своевременно, апендиксът може да се спука. В редки случаи при деца е възможно наскоро прекарана инфекция на горните дихателни пътища да доведе до уголемяване на лимфните възли в корема и, засягайки тези в апендикса, да предизвика запушването му и развиване на цялостната картина на възпаление.


Въпреки, че всеки може да развие апендицит, най-често се среща при хора на възраст между 10 и 30 години, като при деца под 2 годишна възраст е рядкост, а при хора в напреднала възраст често протича нетипично. Апендицитът е трудна за поставяне диагноза, ако нямате типичните симптоми, които присъстват само в около половината от всички случаи. Освен това апендиксите на някои хора могат да бъдат разположени в по-различна част от тялото им, като например таза, зад дебелото черво, около тънките черва, близо до дясната долна част на черния дроб и още много други вариации. Болка, подобна на апендицит може да е причинена и от друго заболяване, като гастроентерит, дивертикул на Мекел, тежък синдром на раздразнените черва или Болест на Крон, а това допълнително усложнява диагностицирането му. Статистиката от различните болници сочи, че в една пета от случаите не се касае за апендицит, като нормален апендикс се открива при до 40% от пациентите, които претърпяват спешна апендектомия. Въпреки това се препоръчва отстраняване на апендикса, ако се подозира апендицит, тъй като рисковете от операцията са много по – малки от изчакването и последващото лекуване на усложненията.

Апендицитът не се повлиява от антибиотици и болкоуспокояващи, затова стандартното лечение е хирургичното отстраняване на апендикса. Все пак поставянето на пациента на операционната маса „от вратата“ е несериозно и допълнителни изследвания са задължителни преди поставяне на диагнозата. Те включват набор от кръвни тестове за търсене на признаци на инфекция, тест за бременност за жени в детеродна възраст, изследване на урина за изключване на други състояния като инфекция на пикочния мехур. Ултразвуковото изследване вече е много добре развито и използващите го лекари имат добра успеваемост в поставянето на диагнозата, но въпреки всичко компютърна томография се налага при някои пациенти. Понякога може да отнеме известно време, за да получим всички резултати от изследванията и хирургът да препоръча наблюдение в рамките на 24 часа, за да проследи дали симптомите се подобряват, остават същите или се влошават. Ако и тогава диагнозата е несигурна, се препоръчва лапароскопия за оглеждане на корема и тазовите органи и премахване на апендикса дори и профилактично.


Ако имате апендицит, апендиксът ви трябва да бъде отстранен възможно най -скоро. Тази операция е известна като апендицектомия или апендектомия. При хората апендиксът не изпълнява никаква важна функция и премахването му не причинява дългосрочни проблеми. Операцията се извършва под обща анестезия по „безкръвен“ метод или с отворена конвенционална хирургия.

Лапароскопската (безкръвна) техника е предпочитаният метод за отстраняване на апендикса, тъй като възстановяването е по-бързо, отколкото при отворена операция. При нея се правят 3 или 4 малки разреза на корема, през които се вкарва камера и специални инструменти и чрез тях се отстранява възпаления апендикс. Тази техника обаче не е подходяща за всеки случай и ако апендиксът е спукан, възпалението е много напреднало или пациентът е имал предходни отворени хирургични интервенции, хирургът може да предпочете отворена операция. При някои обстоятелства не се препоръчва лапароскопска интервенция, а се използва класическа (отворена) хирургична интервенция. При отворена хирургия се прави единичен по-голям разрез в долната дясна част на корема за отстраняване на апендикса. Когато има широко разпространена инфекция в корема (перитонит), понякога е необходимо да се оперира чрез разрез по средата на корема (Лапаротомия).

Летене със самолет след операция. Кога най-рано?

Едно от основните предимства на лапароскопската хирургическата интервенция е, че времето за възстановяване обикновено е по - кратко и повечето хора напускат болницата няколко дни след операцията, а ако процедурата се извърши незабавно, е възможно дори да се приберете вкъщи в рамките на 24 часа. При отворена или усложнена операция, например при перитонит, отнема около седмица, преди да се почувствате достатъчно добре, за да се приберете вкъщи. През първите няколко дни след операцията е вероятно да имате болка и синини. Това се подобрява с течение на времето, но можете да вземете болкоуспокояващи, ако е необходимо. Преди да напуснете болницата, е редно да бъдете посъветвани как да се грижите за раната си, каква диета да спазвате и какви дейности трябва да избягвате. Можете да се върнете към нормалните си дейности няколко седмици след операцията, понякога се налага да избягвате по – големи натоварвания в продължение на 4 до 6 седмици след отворена или усложнена операция.

Със съдействието на Д-р Венцислав Крушарски, хирург
За консултации: 0887 38 66 80