Гергьовден е - ето какви са традициите и обичаите днес

Гергьовден е един от най-големите празници през годината, който в България се празнува на 6 май всяка година и се почита от всички. Познат е и като Гергювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс (сред мюсюлмани, помаци и роми).

Св.Георги Победоносец е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Според народните поверия той е славен юнак, който с Божията помощ успява да убие змея близо до град Вирит, днешен Бейрут и да спаси дъщерята на владетеля. Това е едно от най-известните чудеса, извършено от Св.Георги и заради което често той е изобразяван на иконите на кон, а в краката му лежи убития от него змей.

Да поправим щетите след празниците

Смята се, че Св.Георги е повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година, която завършва на Димитровден. Именно по тази причина празникът по традиция се отбелязва с редица обреди и ритуали за здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

От древни времена се вярва, че росата по Гергьовден има особена целебна сила. В много региони на България в нощта срещу празника, още преди първи петли, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, за да са здрави през годината.

Съществено място в обредите на празника заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символизират силата на природата, пренасяща се върху хората и домашните животни. Затова в празничното утро, след къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (на някои места се дои първата оягнила се овца), като първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце, което после се заравя в земята.

Прието е на Гергьовден да се коли агне като жертва на светеца-покровител. Обикновено това е първото родено агне през годината, а в някои региони на страната се коли агнето на първата излязла от кошарата овца. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя и се захранва със свежа зеленина. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. Според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. По традиция агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети.

Празничната трапеза се прави се извън селището - някъде на зеленина, например на поляна, при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се слагат опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други ястия. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Симптоми, които показват, че не ядете достатъчно зеленчуци

През целия ден на Гергьовден цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“, съпроводени от песни за Св.Георги. На 6 май имен ден празнуват всички, които носят имената Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.

Тъй като Гергьовден в България се счита също и за Ден на храбростта и Българската армия, на всички празнуващи днес пожелаваме да са здрави, щастливи, да проявяват храброст винаги, когато е необходимо и Св.Георги да ги закриля!

Честит празник!