Как да намалим честата употреба на антибиотици

През последното десетилетие учените установяват, че наличието и баланса на нормалната сапрофитна флора в назалната лигавица е условие за нейното добро функциониране. Наличието на т.н. ‘‘добри‘‘ сапрофитни бактерии (Алфа-хемолитични стрепто-коки), се явяват първото ниво на защита в назофарингеалната лигавица и играят ролята на био-бариера. Налице са обаче много физични, химични фактори, въздействие на околната среда и други фактори, които могат да повлияят на тази добре балансирана бактериална екосистема, наречена назална микрофлора.

Дисбалансът в микрофлората може да доведе до появата на инфекции в горните дихателни пътища (ГДП), които са едни от най-честите заболявания в детска възраст. Възпаленията на ГДП включват ринити, риносинуити, отити, ринофарингити, фарингити, ларингити, аденоидити, които могат да бъдат следствие на вирусен или бактериален причинител. Само при едно от 10 възпалени гърла причинителят е бактериален агент. Заболяванията на ГДП са предимно с вирусна етиология.

Помогнете на тялото си да се пребори с инфекциите

Въпреки това обаче, много често лечението, което се предписва, е антибиотично. Тези тревожни данни са най-често като функция от т.нар. лекарско „презастраховане”; родителски страх и липса на аптечна дисциплина, изразена в продаването на антибиотици без рецепта. Честите терапии и самолечението с антибиотици имат своите недостатъци:

• променят бактериалната екосистема и нарушават нейната цялост, с което се компрометира естествената защита на средата и предразполагат към проявата на по-чести инфекции;
• създава се възможност за колонизирането на други патогени;
• водят до развитие на бактериална резистентност;
• риск от алергични реакции, поява на гъбични инфекции, ГИ проблеми, диария и др.

Антибиотичната резистентност като все по-често срещан проблем в медицината, води до необходимостта от разработване на нови методи и подходи в борбата с бактериалните инфекции. Пробиотичната терапия е нещо познато в медицината и с доказан вече ефект в гастроентерологията.

Подобно на нея се търсят нови подходи за използването на пробиотици за лечение и защита срещу вируси и бактерии в назалната лигавица. Трудно е да се предпазим от всички патогени свободно циркулиращи в пространството. Есенно-зимния период е най-характерен със всичките за него грипоподобни състояния. Най-често те се предават по въздушно капков път, за което ние хората сме безсилни. Нищо и никой не може да гарантира, че човек не може и няма да се разболее. Все пак всички станахме по-внимателни и по-предпазливи. Всички спазваме епидемиологичните препоръки, но от друга страна много важен фактор е състоянието на гостоприемника (в случая човека), неговото общо състояние, имунитет и възможност да се справи или да отблъсне дадената инфекция. Това е причината все повече да говорим за профилактика и превенция от инфекции. Периодичната профилактика с назални пробиотици също е начин. Те създават повърхностен защитен филтър, с които да ограничат или спрат възможността от навлизане на вирус или бактерия и закрепването им към клетките на гостоприемника. Наситената с пробиотици назална флора е активна защита/бариера на човешкия организъм от циркулиращите в пространството инфекции.

Според последните дефиниции на Световната здравна организация, пробиотиците са живи организми, които при прилагане в адекватни количества са полезни за здравето. Лечението с пробиотици цели да насочи към превес в баланса на ‘‘добрите‘‘ бактерии спрямо патогенната микрофлора. От теоритична гледна точка, те имат позитивен ефект, чрез упражняване на различни механизми на действие:

- При прикрепване към повърхността на епителните клетки или мукуса сапрофитите формират протективен слой, който блокира контакта между патогена и клетката-приемник.
- Чрез конкуриране за хранителните вещества. Сапрофитите изчерпват хранителните вещества от средата, които по принцип биха били на разположение на патогенните бактерии.
- Сапрофитите и патогените също така се конкурират за пространство, което е важно за нормалното мултиплициране на всички микроорганизми.

В подкрепа на тази теза, DMG Italy в последните години направи проучвания, които са насочени и фокусирани към локалното приложение на сапрофити в назалната и рино-фарингеалната кухина за възстановяване на бактериалната микрофлора. Италианската фирма изолира и идентифицира точните бактериални щамове, които са подходящи за приложение при локална бактериотерапия. Същите са безопасни, с доказана по-добра способност да се прикрепват към клетката приемник. Бързо се колонизират, остават жизнеспособни по-дълго време и притежават висока бактерицидна активност срещу S.pneumoniae, M.catarralis, H.influezae.

Как да неутрализираме неблагоприятния ефект от антибиотици

Риноджермина назален спрей, е нов революционен подход за лечение и превенция на често рецидивиращите инфекции в назофаринкса като: отити, риносинуити, аденоидити. Предназначен за профилактика след антибиотично лечение, за бързо възстановяване на нормалната сапрофитна флора в назофаринкса. Приложим е и след лечение с локални антисептици и след настинки, като целта е да се намали необходимостта от честа употреба на антибиотици в детската възраст. Чрез него се намаляват честотата на рецидивите и се повишава степента на клинично възстановяване.

Профилактика с Риноджермина спрей е желателно да започне още в началото на есенно зимния сезон, в период на здраве, като е препоръчително курса да продължи 3 до 5 последователни месеци при деца, които са боледували често през предходно изминалия сезон, съчетано с прием на няколко антибиотика или като превенция и защита от нови вирусни или бактериални инфекции.