contacts
За въпроси: sales@afya-pharmacy.bg
afya
profile
Потребителски достъп
Продукти Разширено

Роза Дамасцена

Роза Дамасцена
Роза Дамасцена (Rosa damascena), известна също като Розата на Кастилия, е хибриден вид маслодайна роза, получена от съчетаването на Галска и Мускусна роза.

Има данни, че с маслодайната роза е свързан и сортът Rosa fedtschenkoana. Цветовете й са известни с финия си аромат и се берат за розово масло („роза ото“ или „роза абсолю“, което се използва в парфюмерията), розова вода и „розов конкрет“.

Произход

Rosa Damascena е облагородено цвете, което не се намира диворастящо. Традиционно се счита, че произхожда от Близкия изток, макар че според последните генетични изследвания се предполага, че по-вероятният й произход е в подножието на планините на Централна Азия. Някои историци считат, че кръстоносецът Робърт де Бри е внесъл маслодайната роза в Европа от Сирия някъде между 1254 и 1276 г. Името й идва от Дамаск, Сирия.

В Европа идва с османските турци през 16 в. Стъпила на българските земи през 17 в., тя трайно се установява тук към средата на 19 в. В България е култивирано растение, отглеждано в известната розова долина (Казанлъшко, Карловско).

Мекият климат и подходящата почва създават условия за развитието на тукашната маслодайна роза, от която започва да се добива най-качественото розово масло в света. Използваемата част са венечните листа, които се берат рано сутрин по време на цъфтежа (май-юни). Сушат се на сянка или в сушилня (при температура до 30о С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност за цяла или рязана билка е 1 година, а за мляна – 6 месеца. Изваряването на розовия цвят, както и запазването му до изваряването се извършва по специална технология. 

Полезни свойства и употреба:

Цветът на розата съдържа етерично масло, което включва фенилетиленов алкохол, гераниол, нерол, цитронелол, до 30% стеароптени, евгенол, цитрал, линалоол, бензалзехид и др., танини, восъци, захар и др.

Розата има силно спазмолитично, холагонно, холеритично и антисеротониново. Като растение, съдържащо етерично масло с бронхоразширяващо действие, се използва при спастичен бронхит, коклюш, бронхиална астма, бронхиален задух (с микробни причинители). Има и про-тивосърбежно, успокояващо и местно обезболяващо действие. Съществуват препарати, получени от цветовете на розата и съдържащите се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие. Прилага се още и за лечение на възпалителни процеси на жлъчката и жлъчните пътища.

Белият розов цвят (Flores Rosea albae), който съдържа смолисти и слузни вещества, най-често приет под формата на сладко от рози, е нежно действащо ефикасно средство при хронична обстипация, без нежелани последствия. Белият розов цвят има и глистогонно действие. Розовият конкрет потиска развитието на голям брой Грам-положителни и Грам-отрицателни микроорганизми. Той ускорява гранулирането и епителизацията.

Клинично е доказано, че розовият конкрет при външно прилагане успешно лекува трудно зарастващи рани, вкл. и атонични следоперативни или гноящи рани, варикозни и декубитални язви, радиодерматити, радионекрози, изгаряния.

Използваемата част са венечните листа, които се берат цианово гликозидно багрило, притежава добро адстрингентно и затягащо действие при диарии и катарални стомашно-чревни заболявания и противовъзпалително действие при ангина (под форма на гаргара) и възпаление на венците. Розовото масло упражнява силно спазмолитично действие спрямо ефектите на различни спазмогени: холиномиметици, обратими и необратими инхибитори на холинестеразата, серотонин, хистамин, хипертензин.

Розовото масло има изразено антимикробно действие срещу голям брой патогенни микроорганизми: стрептококи, стафилококи, дифтерийни бацили, Bacillus subtilis и др. Антимикробното действие се проявява и при контакт, и на разстояние. Изследванията дават основание да се приеме, че най-съществена роля в противомикробното действие на розовото масло играе основната му съставка гераниол. Според някои проучвания то притежава и известен антикалциев ефект.

Розовото масло се използва като съставка на много козметични продукти. В тях то се включва не само заради аромата си, но и заради успокояващото, омекотяващо и противомикробно действие.

В българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват като слабително средство – общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата. Друго приложение е при стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.

Роза Дамасцена се използва в готварството за аромат и като подправка. Тя е една от съставките в мароканската смес от подправки Рас ел Ханут. Розовата вода и рози на прах се използват в персийската, индийската и в кухнята на Близкия изток. Розовата вода често се поръсва върху месни ястия, докато розата на прах се добавя към сосове. Пиле с роза е популярно ястие в персийската кухня. Цели цветове или отделни листенца (R. canina, R. damascena, R. gallica и др.) се използват и в билковия чай „зухурат“. Най-популярната употреба обаче, е при ароматизиране на десерти като сладолед, конфитюр, локум, оризов пудинг, кисело мляко и т.н.

Западната кухня днес не използва много розата или розовата вода. Въпреки това, тя е популярна съставка от древни времена и епохата на Ренесанса. Най-често се използва в десерти и все още може да се открие като аромат в традиционни десерти като марципан или турон.

Начин на употреба
Вътрешно: 2 супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене.
Външно: За жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.

по материали на списание Стинг промо





Прочети още

Стани част от нашия свят

Абонирай се и открий света на Аfya-pharmacy и неговите специални предложения