Много хора дори не осъзнават, че наистина са пристрастени към
захарта. Посягайнето към вафлата и търсенето на оправдание за това, всъщност е знак, че е възможно да прекалявате с количеството
сладки изкушения.
Независимо в каква форма е
захарта, която консумирате, без съмнение тя не се отразява здравословно на организма ви. Доказано е, че ако ядете твърде много
захарни изделия или пакетирани храни с високо съдържание на
захари, това може да повиши риска от поява на
сърдечно-съдови заболявания и
диабет тип 2. Ако пък сте от хората, диагностицирани с онкологично заболяване, за Вас
захарта направо е от забранените храни, тъй като може дори да увеличи риска от размножаването на раковите клетки.
Пристрастяване - как да познаем симптомите?
Как разбираме, че сме
пристрастени? Това не е шега – нашият мозък направо изпада в зависимост и жадува за
сладко. Има няколко знака, които говорят, че вече трябва да се отнасяте със
захарта с повишено внимание – имате навик да хапвате сладко след вечеря; всеки път имате нужда от по-голямо количество, за да се заситите; хапвате нещо
сладко, дори и да не сте гладни; умирате си за нещо сладичко; правите неуспешни опити да спрете да ядете сладко; ядете сладко, когато сте тъжни, разочаровани или
депресирани, за да се успокоите; изпитвате чувство за вина, ако сте хапнали
парче торта...
Не можем да отречем, че чрез
въглехидратите, тялото ни си набавя глюкоза, която е като гориво за нашите клетки и без нея започваме да гладуваме. Така тялото е принудено да се обърне към запасите си от мазнини за алтернативен източник на гориво, което пък, от своя страна, причинява състояние, наречено кетоза. Кетозата може да бъде неприятна, понякога дори със симптоми, наподобяващи на
грип.
Погледнато от друг ъгъл,
захарта предизвиква освобождаване на ендорфини в мозъка, които представляват естествени опиоиди в нашето тяло. Те отговарят за
намаляване на болката след нараняване и за усещането ни за щастие. Също така
захарта предизвиква освобождаване на невротрансмитера допамин, който играе основна роля за формирането на навици, а също е пряко свързан и с апетита. Така тялото ни и мозъка ни свикват много бързо със
сладкото и когато се опитаме да спрем да хапваме
захарни изделия, тялото и мозъка изпада в нещо като абстиненция.
Пристрастяващите
наркотици като хероин и кокаин също влияят на химичния баланс в мозъка и работата на невротрансмитерите и подтиквайки нервната система да освобождава поток от различни невротрансмитерите, водят до зависимост.
Ако рязко променим хранителния си режим и спрем да се храним със
сладко, има вероятност да изпитаме неприятни симптоми. Така дискомфортът може да ни върне обратно към
захарта. И в крайна сметка се получава един порочен кръг на поглъщане на все повече и повече
сладко, за да може мозъкът ни да отдели отново ендорфини. Наистина, ендорфините ни носят еуфория, но тя не е дълготрайна.
Всички знаем, че утвърдените навици най-трудно се променят, но ако сте решили да опитате да се откажете от
захарта – със сигурност си заслужава и това би ви донесло множество здравословни ползи. За да не стресирате организма си, добре е да започнете с малки промени в хранителния си режим и скоро със задоволство ще установите, че сте направили голямата крачка.
Захарта нарушава значително качеството на съня ни