Електрокардиограмата е израз на електрическите процеси в сърцето.
За нейното разбиране е необходимо да се познава физиологията на сърдечния мускул
Сърцето е кух мускулест орган, съставен от две предсърдия и две камери.
Така се обособяват двете сърдечни половини – лява с ляво предсърдие и лява камера, и дясна с дясно предсърдие и дясна камера.
Двете предсърдия са разделени помежду си чрез междупредсърдна преграда, а двете камери чрез междукамерна преграда, които не позволяват преминаването на кръв от едната сърдечна половина в другата.
Между предсърдията и камерите има клапи (митрална вляво и трикуспидална вдясно), които определят еднопосочност при движение на кръвта – от предсърдията към камерите.
От лявата камера започва най-големият съд в човешкото тяло, аортата, която носи кръв, богата на кислород и се разклонява на по-малки съдове, достигайки до всички тъкани и органи в човешкия организъм.
След снабдяване на тъканите с кислород, кръвта се насища с въглероден диоксид, вследствие на тяхната обмяна и по венозните съдове достига до дясното предсърдие.
От него кръвта преминава в дясна камера и изхождащата от нея белодробна артерия, която отива в белите дробове.
Там кръвта отново се насища с кислород, напуска белите дробове и попада в ляво предсърдие, лява камера и аорта, и цикълът започва отново.
Движението на кръвта се осъществява благодарение на ритмично периодично съкращаване на сърцето.
То се дължи на възбудно-проводната система на сърцето.
Възникването на възбудния процес и пренасянето му по проводни пътища води до активиране на работната част на сърцето(миокард) и неговото синхронно съкращение.
Нарушенията в тези процеси водят до нарушения и в сърдечната дейност.
Нормалният възбуден импулс на сърцето възниква в дясното предсърдие в т.нар. сино-атриален или синусов възел.
От него импулсът се разпространява като вълна през предсърдията и достига до AV-възела, разположен в долната част на междупредсърдната преграда.
След това импулсът преминава през снопа на Хис, който се разделя на ляво и дясно бедро и завършва с влакната на Пуркиние.
По този начин възбудният импулс достига и до камерите. Възбуждането на сърдечните структури води до тяхното съкращение.
След всяко съкращение следва период на отпускане.
Времето, за което се извършва едно съкращение на миокарда (систола), последвано от отпускане (диастола), се нарича сърдечен цикъл. При пулс 75уд./мин неговата продължителност е 0,8 секунди.
Сърдечният цикъл започва със съкращаване на предсърдията, при което кръвта преминава от тях към камерите.
След напълване на камерите, предсърдията се отпускат, а камерите започват да се съкращават и кръвта преминава в аортата и белодробната артерия.
Следва период на отпускане на камерите, който се застъпва с отпускането на предсърдията, т.е за около 0,4 секунди цялото сърце е отпуснато. През това време кръвта навлиза в предсърдията и след като те се напълнят, започва нов сърдечен цикъл.
Човешкото тяло е електропроводима среда. При поставяне на електроди по определени места на тялото могат да се регистрират потенциалните разлики между възбудените и невъзбудените зони, които възникват при възбуждане на сърдечния мускул. Електрокардиограмата представлява регистрация на сумарната биоелектична активност на сърцето в резултат на неговото възбуждане.
При регистриране на ЕКГ са приети 12 стандартни отвеждания – 6 периферни и 6 гръдни прекордиални.
Периферните отвеждания са три двуполюсни: I– дясна ръка(-) и лява ръка(+); II– дясна ръка(-) и ляв крак(+); III– лява ръка(-) и ляв крак(+)
И три еднополюсни периферни отвеждания: aVR– дясна ръка,aVL– лява ръка,aVF– ляв крак. С тях се регистрира потенциалната разлика между една точка от тялото и сумата от останалите електроди.
Всички прекордиални отвеждания са еднополюснии са ориентирани в хоризонталната равнина. Най-общо V1,V2отразяват дясната камера, V3,V4междукамерната преграда, а V5,V6– лява камера.
Нормалната електрокардиограма се състои от остри колебания – зъбци, заоблени колебания – вълни, отсечки между две вълни – сегменти, вълна и сегмент – интервал, няколко вълни – комплекс. Вълните и зъбците се означават с буквите P, Q, R, S, T.
Вълната P отразява възбуждането на предсърдията. Нормално продължителността й е до 0,11сек., а височината до 2,5мм. Отклонението от тези стойности е свързано с патологичен процес.
Интервалът PQ е от началото на P вълната до началото на Q зъбеца. Отразява времето за провеждане на възбуждането от синусовия възел до камерната мускулатура. Нормалната продължителност е от 0,12 до 0,20 секунди. Скъсяването му говори за преждевременно възбуждане на камерите, а удължаването му за забавено или лиспващо възбуждане, т.нар AV-блок.
QRS комплексът отразява възбуждането на камерите, а Т вълната тяхното възстановяване.
Повечето патологични процеси в сърцето се съпровождат с характерни ЕКГ промени, поради което регистрирането на електрокардиограма е важна част от съставянето на крайната диагноза.
С помощта на ЕКГ могат да бъдат установени ритъмни и проводни нарушения на сърцето, хипертрофия на миокарда, исхемия или прекаран миокарден инфаркт.
